Lonesome City

The bridge was still standing, so we decided to chance it. We saw cars, but no bodies. "Vultures", I said to myself. "Seagulls", corrected me Alice, reading my thoughts. The asphalt was still good, so we covered the ground quickly, onwards to the city, where the real destruction was.

Изоставен град

Вървя и осиротелите стени връщат острия екот от стъпките ми. Следите ми в праха ще останат необезпокоени до следващия дъжд. Понякога минавам по улиците, понякога ми е по-лесно да ходя направо през руините. Очаквам да вдигна ята от сънени гарвани, но даже те вече са си заминали от тук.

Вятърът нахлува през изпочупените прозорци. Скърцане сред облаци прах. Черчевета се въртят в пантите си. Тръни, боклуци и вестници се носят провлачено по улиците. Тишина. Гарван. Внезапен шум от крила, подплашени от изненадващ повей. Карнвал, без публика.